Биоразградимите отпадъци се преработват, но не и тези от дома ви

На площадка “Хан Богров” се преработват хранителни отпадъци от заведения, хотели, училища и детски градини, както и бракувани храни от търговската мрежа.

Когато обсъждаме темата за боклука, често ни питате защо биоразградимите отпадъци, които всички произвеждаме, не се събират и преработват отделно. Всъщност такава система съществува, но на този етап тя не обхваща изхвърляното от домакинствата.

Събират се обаче всички

хранителни отпадъци от софийските заведения, хотели, училища и детски градини,

както и бракуваните хранителни стоки. Ако някога сте се чудили какво се случва с непродадената храна от супермаркетите, тя също попада тук – на площадката за биологично третиране “Хан Богров”, част от Столичното предприятие за третиране на отпадъци. Ние бяхме там и видяхме какво се случва с нея.

Освен храните от заведения и магазини, тук пристигат също така наречените зелени отпадъци на София – трева, клони, отрязани дървета и шума от паркове и улици на територията на цялата община, както и градински отпадъци от домакинствата в районите, където има система за събирането им. Такава услуга за домакинствата има предимно в райони с повече къщи с дворове извън централните части на София, а район Слатина не е между тях.

Съоръжението на площадка “Хан Богров” се състои от две системи за преработка – едната за третиране на хранителни, а другата на зелени отпадъци.  Двете линии използват различни технологии и третирането на боклука в тях има различна продължителност. Капацитетът им е общо 44 хиляди тона годишно, но

в момента не се използва цялото оборудване.

Има и машини, които могат да поемат част от разградимия боклук от домакинствата,  предизвикателството е как той да бъде събран разделно, разказа ни Виктор Атанасов, технолог в съоръжението.

Така изглеждат отпадъците от пакетирани кроасани например, след като са пречистени от опаковките и преди да бъдат смесени с вода.

При постъпването си хранителните отпадъци най-напред минават през машина, която ги раздробява и смесва с вода, след това се отделят опаковките. Примесите от опаковки и други неразградими елементи, попаднали в общия поток, отиват при битовата смет на площадка Садината, и се използват за производство на RDF гориво.

Хранителните отпадъци са различни по количество и състав според сезона, коментира Виктор Атанасов. Обикновено са повече през зимата, защото в града има повече хора, а и празниците са повече. В боклука, който се преработва в момента, се виждат купчини кори от цитрусови плодове. “Като наближи Коледа, тук направо започва да мирише на фреш,” разказва той.

След предварителната обработка, пречистеният и раздробен боклук отива в биореактор, където

чрез анаеробна ферментация от него се отделя метан.

Той се събира в двойна мембрана в купола на съоръжението. Газът се изгаря в два когенератора, електроенергията от които се продава на ЧЕЗ, а топлинната енергия се използва за нуждите на самите процеси в съоръжението, както и за отопление на административната сграда. Електроенергията, произведена от откриването на инсталацията през 2014 до началото на декември 2017 е 6330 мегавата.

Така изглежда един от двата биореактора за производство на метан чрез анаеробно разграждане на боклука.

Преди това да се случи обаче метанът се пречиства от сероводород с помощта на бактерии. От него се отделя и водата, която се връща в системата, за да бъде смесена с нови хранителни отпадъци, постъпващи в инсталацията.

След отделянето на метана, останалата след процеса смес се пастьоризира за да се пречисти от бактерии, а след това се разделя на течна и твърда част. Течната отново се връща в началото на цикъла, а твърдата преминава в линията за аеробно третиране, което означава, че се смесва със зелените градински отпадъци и накрая се превръща в компост.

Двата когенератора изгарят произведения и пречистен метан, като го превръщат в електро и топлоенергия.

Пред съоръжението за компостиране на зелени отпадъци има струпани големи купчини клони, трева и листа. В София функционират 11 пункта за събиране на градински отпадъци, обяснява Виктор Атанасов. Преди да отидат в компостните тунели, те преминават през шредер, който ги раздробява на малки части, за да се ускори процесът.

За да работи оптимално компостирането, материалът трябва да има определена структура, влажност, и възможност за преминаване на въздух, затова след шредирането компостът се смесва в правилното съотношение.

Купчината зелени отпадъци дими още преди да е влязла в съоръжението за компостиране, защото процесите в нея вече са започнали.

След това той отива в компостните тунели, където престоява затворен две седмици. През това време тунелите се вентилират чрез система от тръби, за да се осигури необходимият приток на въздух за процеса. При аеробното разграждане се отделя топлина, която води и до изпаряване на влага.

След като компостът бъде изваден от тунелите и подреден на дълги редове за зреене, ясно се вижда как купчините димят. Те зреят тук в продължение на 8 до 10 седмици, след което се пресяват на по-ситен и по-едър компост и са готови за продажба.

Компостът зрее между 8 и 10 седмици преди да бъде готов за използване.

Един тон от готовия материал се предлага за 7.20 лв. и много прилича на пръстта, която се продава в магазините за цветя. Всеки жител на София, който представи бележка за платена такса смет към общината, има право да получи

10 килограма компост безплатно.

Ако тръгвате натам, внимавайте с многобройните дълбоки дупки в пътната настилка в последния участък от пътя.

Бихте ли изхвърляли хранителните си отпадъци разделно? Смятате ли, че това би работило в нашия квартал? Ще се радваме да чуем мнението ви.

Площадка “Хан Богров”

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *