Споделена градина или как да пуснем корени в квартала

Снимка: Градина “За Дружба”

Както вече е ставало дума, в пролуките на градската джунгла около нас се намират много диви растения, които могат да се използват за храна. Там където градът се докосва с останките от дворовете на някогашното село, по границите между бетона и тревата или в гъсталаците на някой отдавна неизползван парцел. Търсенето на диви храни ни кара да изследваме пространството наоколо и изостря сетивата ни за скритите прелести на квартала.

Но освен градското събирачество, популярност набира и градското земеделие, което дава на стресирания градски жител не само чиста местна храна, но и корени в земята, работа на открито, и общи цели с хората наоколо. То ни дава възможност да оползотворим за нещо полезно и приятно пространства от града, които пустеят.

Снимка: Градина “За Дружба”

Градското земеделие навлиза в София и няма причина подобна идея да не може да се осъществи и в нашия квартал. Затова ви питаме – ако имате възможност да използвате малък парцел наблизо, върху който да  си отглеждате собствена градина, бихте ли го направили?

Първата градска споделена градина в София е в Дружба и работи вече три сезона, като през лятото на 2016 в нея са били отгледани 280 корена домати от 32 различни сорта.

Никола Бончев, основател на градина “За Дружба”, ни разказа как е било поставено началото. С помощта на Хранкооп Никола научава за свободен парцел от около 10 декара, собственост на общинската фирма “Пазари Юг”. Мястото се намира на терен на вече несъществуващото предприятие “Озеленяване” и е част от по-голямо пространство, върху което има действащи оранжерии, разполагащи със собствен сондаж за поливане. Цялото място е оградено и се охранява.

Снимка: Градина “За Дружба”

Десетте декара, които доброволците успяват да получат за ползване, дотогава са свободни и не се оползотворяват. Три години по-късно градинарите са разработили около 3 от тях, като хората, които ги обработват, са близо 40, ако броим и членовете на семействата им, разказва Никола Бончев.

До тази година са работили на принципа на комуналната градина, като са отлеждали всичко заедно и след това са разпределяли продукцията. Сега организацията е променена и всеки има свой собствен парцел според нуждите си – някои ползват 10 м2, а други 200 м2.

Начинанието се управлява на хоризонтален принцип, като всеки който се нуждае от нещо, може да поиска от останалите помощ или съвет, разказва Никола Бончев. Финансиране отвън не е търсено и няма да се търси, а парите за инструменти и други нужди са събрани от участниците.

Хората си помагат и когато някой няма възможност да си полива градината в определен период, може да се обърне към съседите си да го направят вместо него, обяснява Никола. А времето, което той самият влага за градинарство, е приблизително 8 часа на седмица. Сред участниците вече има доста хора, които са научили за споделената градина и са се свързали с инициаторите с желание да се включат. Свободно място все още има, казва Никола Бончев.

По примера на градина “За Дружба” и други споделени градини около София в момента се работи по обща инициатива за градско земеделие, която да бъде подкрепена от Столичната община. Замисълът е да се създаде мрежа от подобни градини в различни части на града. Двигател на идеята е инициативата “Горичка” като към нея са се присъединили и много други организации и граждани. В последната общностна среща за градско земеделие се влючихме и ние от Сойка.

“Откакто започнахме да навлизаме в темата, видяхме, че в идеята за споделени градини има много енергия и желание, коментира Магдалена Малеева от “Горичка”. Ние искаме да направим всичко възможно, за да помогнем тази енергия да се канализира.” Маги разказа още, че от “Горичка” вече са разговаряли със Столична община и идеята е била приета с ентусиазъм.

Предстоят още преговори с институциите, търсене на подходящи парцели и организиране на местни групи от желаещи градинари. За всичко това ще ви държим в течение. А дотогава помислете – бихте ли посадили и отгледали нещо в квартала? Знаете ли подходящо място, което да е поне 3 декара, с достъп до вода за поливане, да е собственост на общината, държавата или компания, която не го оползотворява?

Пишете ни тук или във Фейсбук, ако искате да участвате в бъдеща споделена градина в квартала, а също и ако имате възможност да помагате за нейното организиране и създаване.

 

Прочетете също за едни от първите земеделци в Европа, които са живели на територията на нашия квартал през неолита, както и какво предстои да се случи с пространството около бившата зала Фестивална.

 

 

 

 

 

 

Един коментар към “Споделена градина или как да пуснем корени в квартала”

  1. Здравейте!
    Моля за координати! Живея в ж.к.Надежда.Поради невъзможност да пътувам, аз приемам инициативата за зелена градина в квартала!
    Насочете ме към кого да се обърна за информация.
    Благодаря ви!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *