Къде отива боклукът от цветните контейнери?

 

Тук попадат ръчно сепарираните отпадъци от жълтите контейнери, преди да отидат за пресоване и балиране. (снимка: Екобулпак)

Краткият отговор е: боклукът от жълтите и зелените контейнери в район Слатина отива във Филиповци, в сепариращото съоръжение на Екобулпак.

Тук отпадъците се разделят по вид и се преработват до суровина за рециклиране или изгаряне. Сойка посети мястото, за да се увери какво се случва вътре. Ето и по-подробния разказ за това, което видяхме.

Озовахме се в голямо индустриално съоръжение с маневриращи камиони, прах и шум от машини. В двора са подредени кубични бали от сортирани по вид отпадъци – например само кафяви пластмасови бутилки, само найлонови торбички, бала платмасови опаковки от твърд полиетилен от почистващи и перилни препарати и т.н. Могат да се видят и стоварени купчини боклук, които още не са третирани.

Част от инсталацията за преработка на стъкло (снимка: Екобулпак)

Имахме възможност да разгледаме инсталацията за преработка на стъкло, както и тази, в която се сортират отделните видове отпадъци от жълтите контейнери. Ето някои от интересните неща, които научихме.

  • Не е нужно да да сваляме етикетите или металните пръстени от стъклените бутилки или буркани, преди да ги пуснем в зелената кофа.

Блокът за стъкло е шумен и прашен. В него стъклените опаковки се натрошават на малки парчета, за да се получи крайният продукт – стъклена трошка, както я наричат тук. Трошката е суровина за производство на стъкло и Екобулпак я продава на стъкларските заводи “Дружба” в София и Пловдив.

Стъклото се сортира почти изцяло чрез машини. Машини отделят например примесите от керамика или други материали, автоматизирано е свалянето на етикетите, капачките и металните или пласмасови пръстени от натрошените бутилки. Така че няма нужда да ги махаме преди да изхвърлим бутилката.

  • Пласмасовите бутилки от напитки се преработват заедно с капачките и етикетите, така че също не е необходимо да ги сваляме. Полезно е единствено да смачкаме бутилките, за да заемат по-малко място.

Най-новите машини в инсталацията за стъкло са оптичните сепаратори, които сортират натрошените стъкълца по цвят, обясни ни главният инженер на съоръжението Тодор Додов. Това става чрез камери, които следят поточната линия и подават информацията към дюзи с въздушна струя, издухващи от линията парченцата с различен от зададения цвят.

Така първоначално се отделя безцветното стъкло. Останалите частици попадат в друг цветен поток, който в следващия цикъл допълнително се сортира по цветове.

В инсталацията за стъкло се използва много малко ръчен труд – видяхме само малка кабина, в която работят един или двама души. Тук условията на работа са по-тежки заради финия, вероятно стъклен, прах във въздуха, заради който в блока се влиза с маска.

Поточната линия за ръчно разделяне на хартия, пластмаса и метал (снимка: Екобулпак)

Ръчното сортиране на отпадъци се извършва най-вече в съседната инсталация – там където се сепарират пластмасата, металът и хартията от жълтите кофи. Работниците стоят в дълга кабина върху вдигната високо платформа. Всеки от тях отделя определен вид отпадък, като го пуска в специален бункер на инсталацията под себе си. Бункерите имат отварящо се дъно. Когато някой от тях се запълни, съдържанието му се изсипва върху поточната линия отдолу, която отвежда отпадъците за пресоване и балиране (виж снимката най-горе).

  • Има смисъл да се пускат дори най-тънките торбички в жълтия контейнер, защото те се използват като гориво в индустриални съоръжения.

В тази част на инсталацията се отделят материалите, които не могат да се рециклират, но имат енергийна стойност и могат да се използват за изгряне. Това е така нареченото RDF гориво (refuse derived fuel), което се използва в различни промишлени инсталации. Тук попадат например най-тънките найлонови торбички, които за разлика от по-плътните не могат да се рециклират. “Циментовите заводи изкупуват RDF горивото от нас като топъл хляб, заради високата му калоричност,” обясни Тодор Додов.

Балите от различни видове пластмаса също се изпращат към други съоръжения – например PET бутилките от напитки отиват в Ямбол, където се нарязват на дребни части, представляващи суровина за рециклиране. По-плътните найлонови торбички се изращат основно в завода на Мегапорт във Велико Търново, където се влагат в производството на нови торбички.

  • Опаковките от типа тетрапак също се преработват, така че можем да ги изхвърляме в жълтите кофи.

След като се отдели, хартията също отива за рециклиране в други съоръжения. Тя е особено чувствителен към замърсяване материал, затова обикновено не се препоръчва изхвърлянето й в жълтите контейнери, ако е мръсна. В Пазарджик обаче има инсталация, където могат да се преработват и особено омазнени и замърсени хартии, така че част от тези отпадъци отиват там. В същата инсталация се преработват и кутиите тип тетрапак, като от хартията се отделя алуминиевият слой, разказа ни още Тодор Додов.

Отделените видове пластмаса и хартията се балират, за да бъдат изпратени за рециклиране в други съоръжения (снимка: Екобулпак)

Според законодателството на ЕС, България няма право да депонира в сметищата нетретирани отпадъци. Затова и битовите отпадъци, които изхвърляме в обикновените метални кофи, също минават през сортиране и преработка в така наречения “завод за боклука” край село Яна. Оттам също се отделят материали, които могат да се оползотворят.

Въпреки това в момента най-ефективният начин да подпомогнем използването на отпадъците, е да изхвърляме разделно в цветните кофи тези от тях, които подлежат на рециклиране, твърдят от Екобулпак.

Организацията се стреми да се вслушва в исканията на гражданите за местата на контейнерите, обясниха ни още Екобулпак. Но на улиците Едисон и Манастирска не могат да се поставят контейнери от използвания в момента тип, защото е твърде тясно за камиона, който трябва да ги обслужва. Съвместно с гражданите и Столичния инспекторат би могло обаче да се мисли за друго място в района.

 

Прочетете също къде отива общият боклук от металните контейнери и защо си струва да си откъснем плод от уличните дървета.

 

 

 

 

 

 

 

 

8 коментара към “Къде отива боклукът от цветните контейнери?”

  1. Надявам се наистина да е така. От години изхвърлям разделно. Трябва да има повече контейнери. При нас в кв. “Стрелбище” бяха махнати част пт тях, останалите са перманентно пълни.

    1. Здравейте!
      Целта ни беше най-вече да проучим какво се случва с разделното събиране в нашия квартал, но наистина информацията се отнася за много други места в София и България. Община Русе има договор за разделно събиране на отпадъците от опаковки с Екопак, които също имат доста съоръжения в страната, така че вие можете да им се обадите и да ги попитате къде отиват вашите цветни отпадъци конкретно.

  2. Нашите отпадъци в Община Сливен за съжаление ще стават РДФ гориво за ТЕЦ Сливен и така ние гражданите на Сливен и околията ще дишаме изключително чист въздух с диоксини фурани и разни други газооо замърсители! Така е като парите играят най-важна роля в страната в момента. Не се набляга на рециклирането, компостирането и ползотворното използване на отпадъците, а от 99% депониране в България ще станем 60% горене на отпадъци… Общините, РИОСВ и МОСВ, и мафията се споразомяха

  3. За съжаление това е напълно вероятно голяма част от отпадъците в жълтите кофи да отиват за горене, а не за рециклиране. Но трябва да се знае, че за да може да се рециклира нещо, то трябва да има тези свойства. Например тетрапак опаковките съдържат няколко вида фолио, което прави хартията нерециклируема, също и пластмасата. Остава да бъде депонирано или изгоряно.

    Най-ефективно отново е рециклирането на стъклото и метала, както и на хартията от зеления контейнер, особено велпапето.

    Има още много информация, която трябва да бъде прочетена и споделена от някой, защото както виждам въпросите от нас, гражданите, са непрестанни и има непрозрачност до определена степен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *